На 06.06.2012 г сряда от 18 ч Църковното настоятелство при Арменска църква "Света Богородица"-София кани арменската общност в църквата на бул."Тодор Александров" №31за организиране на работна група, която да подпомага строителството на новата църква в София.
За почистване на арменските гробищни парцели в София
На 09.06.2012 г събота от 10 ч Църковното настоятелство при Арменска църква "Света Богородица" - София организира ежегодното почистване на гробните места в арменските парцели в Софийски гробищен парк. Ще се подсигури транспорт и техника за извозване на отпадъците от Софийска голяма община и Гробищни паркове. От своя страна настоятелството ще подсигури инструменти, найлонови чували и ръкавици. Приканваме всички, които имат гробни места в арменските парцели в Софийски гробищен парк да се отзоват!
За нашата църква
Арменската Апостолическа Църква е една от древноизточните църкви и от най-древните християнски църкви. Християнството е донесено в Армения от апостолите Вартоломей и Тадей, поради което се нарича Апостолическа.
Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година от светеца Григорий Просветител († 335 г.), чийто син и негов приемник Аристакес участва в Първи вселенски събор.
В своята догматика той се осланя на решенията от трите първи вселенски събора и се придържа към христологията на свети Кирил Александрийский (така нареченото миафизитство). На Четвъртия вселенски събор Арменската апостолическа църква не участва по обективни причини и решенията, взети на този събор, арменската църква не признава. В периода 491-536 г., окончателно се отделя от Византия. В днешно време Арменската апостолическа църква има 5 епархии в Армения и няколко в Америка, Азия, Европа и Австралия.
Сведенията, отнасящи се до най-древния период от историята на Арменската църква са малочислени. Като основна причина за това е факта, че арменската писменост е създадена едва през 5 век. Историята от първите векове на съществуването на Арменската църква се предавала устно от поколение на поколение и чак през 5 век е записана в историографската и църковната литература.
Много исторически свидетелства (на арменски, сирийски, гръцки и латински език) потвърждават, че християнството идва по арменските земи чрез проповедите на светите апостоли Тадей и Вартоломей, които са явяват и основатели на Църквата в Армения.
Арменците са нация, живееща в Кавказкия регион и Мала Азия. Арменската нация е съсредоточена главно в Армения и съседните й страни - Нагорни Карабах (историческо наименование Арцах), Грузия, Иран и Турция (след 1915 г. само в Цариград). По света има много разпръстнати арменски общности, чието население значително надвишава арменците в родината.
ЕТНОГЕНЕЗИС НА АРМЕНЦИТЕ
Арменците принадлежат към онези малочислени народи, които въпреки древността на произхода си съществуват и днес. Те спадат към народите от арийската раса. Според най-стари данни, съвременните арменци произлизат от древни балкански племена, смесили се с фригийците и предвождани от Армениус, са преминали от Балканския полуостров в Мала Азия. От името на вожда им Армениус, според гръцки и римски историци или от царя им Арам, според арменски историци, този народ носи името арменци. Арменската държава възниква през 6 век преди нашата ера на територията на Мала Азия, където нейни предшественици са били: Царството Урарту, Хетската империя, Фригия и редица малки държави и конфедерации като Хайаса.
Най-старото име, с което страната им е била позната, е било Наири, често споменавано 3000 г. преди н.е., в историята на асирийците и вавилонците, които са били тяхни съседи. По-късно, срещаме наименованието Урарту, от което произхожда името на планината Арарат, където според Библията се е спрял Ноевият ковчег. Арменците сами се наименоват хай, по родоначалника си Хайк, считан за правнук на Ной и основател на първата арменска династия. Арменците са едни от първите, които са отглеждали пшеница и обработвали желязо. Били са добри скотовъдци и земеделци. Прочути са били с конете си, които по-късно се ползват от личната гвардия на византийските императори. Арменците са отглеждали много видове грозде и каисии. В Римската империя каисията се е наричала арменска слива (Prunus Armeniaca), а минерала азурит - лапис армениус (Lapis Armenius).
Според древни пътешественици арменците са приготвяли вкусна бира. Били са изкусни и смели бойци, дали множество императори и императрици на византийския трон. Патриарх Фотий, който е учител на Светите Кирил и Методий, е също арменец. Арменците са просперирали в областта на астрономията, архитектурата, медицината, философията и др. науки. Арабските завоеватели намерили и унищожили в Армения множество ръкописни книги и библиотеки и поради това нарекли арменците "хора на книгите". По време на турското владичество арменците са известни като добри земеделци, скотовъдци, занаятчии, производители на пастърма и килими, лекари и търговци. Арменският народ първи приема християнството като официална религия (301 г.).
Последното Арменско царство (1050 - 1375 г.) обхваща земи, които днес се намират в юго-източна Турция. Персия, Византия, арабите, монголите и турците господствуват на нейна територия до 19 век. През 1820 г. част от историческа Армения, намираща се под персийско владичество, е присъединена към Русия. В районите на Историческа Армения, под турско владичество, през периода 1894 - 1896 г. и през 1915 - 1918 г. се извършва геноцид. Избити са над 2 милиона арменци. През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия навлиза в Източна Армения. Последната е присъединена към Съветския Съюз (1922 г.), а по-късно образува Арменската ССР (1936 г.). През 1991 г., Арменската ССР обяви независимостта си от СССР.
ЕЗИК И АЗБУКА
АРМЕНСКА АЗБУКА Aрменският език е самостоятелен клон от семейството на индоевропейските езици. Лексиката му е взаимствувала думи от хетите, персите, гърците и др. народи. Aрменската азбука е на фонетичен принцип и оригинална по форма. Последната й модификация е неизменна от началото на 5 век. Съдържа 36 букви ( 6 гласни и 30 съгласни). За удобство, към тези букви, през 12 век са добавени две нови.
КАЛЕНДАР
Арменския календар е започвал на 21 март. По- късно той е започвал от 11 август 2492 г. преди н.е.. Годината 2000 от н.е., съгласно този метод на определяне на дати, е 4492 (2000+2492).
РЕЛИГИИ
Древните арменци са вярвали в множесто божества. Всеки ден от месеца е имал име на определено божество. Християнската религия са приели през 301 г. като официална държавна религия. Арменската апостолическа църква е близка с православната църква, но има също арменци католици, евангелисти и вярващи в различни протестантски деноминации. Армения е родина на павликянството и тондракитите. Определена част от арменците са приели исляма и тяхни потомци днес живеят в Турция, Близкия изток, Балканските страни и др.
НОСИИ И ОБИЧАИ
Знае се, че древните арменски войници са имали островърхи шапки, къси копия и малки щитове. Арменците са били не само смели бойци, но и добри конегледачи и ездачи. Арменската конница е била прочута. По-късно гвардията на византийските императори се съставя от тази конница. Счита се, че прародина на известните и високо ценени арабски коне е Армения. Обичаите и носиите на населението са трърде разнообразни, поради исторически стекли се обстоятелства, така както и езиковите диалекти, които в Историческа Армения са шестдесет
ИЗВЕСТНИ АРМЕНЦИ
Мовсес Хоренаци е арменски историк от 5 век. В неговата "История на Армения" се споменава и за българите. Анания Ширакаци е арменски учен-енциклопедист от 7 век. Той е известен с георгафския си каталог на света. Торос Рослин пък е виден арменски миниатюрист от 13 век.
В по-ново време, арменците са дали известни изобретатели като Ованес Адамян (Hovhannes Adamian) - създателя на факс машината и цветната телевизия, астрономи като академик Виктор Амбарцумян, пълководци като маршал Иван Баграмян, физици като братята Алиханян, известни историци като Никогайос Адонц, тримата братя Орбели (изтоковед, физиолог и един от основоположниците на подводната археология), композитора Арам Хачатурян и др. Известни са и двамата братя Микоян, от които единият е авиоконструктор, а другият Анастас Микоян е заемал висшия държавен пост в Съветския съюз - Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. В САЩ - Дьокмеджиян е два мандата поред избиран за губернатор на един от най-големите и проспериращи щати - Калифорния. Американският писател Уилям Сароян, на чието име е кръстено едно училище с преподаване на арменски език в центъра на София, е също арменец. Френският певец - Шарл Азнавур, руският художник Иван Айвазовски, османският архитект Ховсеп Азнавур и видните османски архитекти от няколко поколения от рода Балян: Бали Калфа, Крикор Амира Балян, Гарабед Амира Балян и др. (вж приложената литература), световният шампион по шахмат Тигран Петросян, рок музиканта Серж Танкиан и много други арменци са дали своя принос в цивилизацията на народите.
АРМЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ - ЗАСЕЛВАНИЯ
Арменци са се заселвали по-масово на Балканския полуостров от 5 век. От 8 век до 10 век византийските императори заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко стотин хиляди арменци - павликяни и тондракити. Арменците - халкидонити по вероизповедание основават Бачковския манастир. Споменатите арменци, както и арменците от апостолическата църква в България от далечното минало - са се деарменизирали. Някои историци считат, че родът на цар Самуил или на неговата майка има арменски корен. Жената на цар Петър I е внучка на византийския император от арменски произход - Роман Лакапин. Цар Симеоновия син - Иван е женен също за арменка.
През периода на Отоманските завоевания (1363 г. – 1693 г.), последователни вълни от арменци-преселници от Армения, Крим, Полско-литовската държава (Жечпосполита) и Мала Азия достигат до територията на днешна България.
20,000 арменци, спасявайки се от турските насилия по времето на султан Абдул Хамид II, се установяват в България през 1894 г. - 1896 г. През Балканската война (1912 г. – 1913 г.), числото на арменците в България достига 35,000 и продължава да расте. След геноцида на арменците в Турция (1915 г. – 1922 г.), през 1922 г., по времето на управлението на Александър Стамболийски, 22,000 арменци, намират подслон в България. Техните потомци и емигрантите от Армения, след разпадането на Съветския съюз, са повечето от днешните арменци в България.
СЛЕДИ В ТОПОНИМИЯТА НА БАЛКАНИТЕ
Арменските преселници от периода на Средновековието, макар и да се деарменизирали, са оставили трайни следи в топонимията на българското землищe:
• Арменица - неотъждествена днес местност в Рила, предадена на Рилския манастир с Рилската грамота на цар Иван Шишман; • местността Арменци (Ерменлии) до село Бачково; • река Ермянка или Ерменска, пресичаща с. Паталеница, Пазарджишко; • река Ерменлийска, Никополско; • Армянска поляна до село Видраре; • местности: Ерменковото, Ерменски дол (2 топонима) и Ерменско кладенче, Врачанско; • местности: Ерменкова орница и Ерменски дол, Монтанско; • местността Ерменлии до село Царимир, Пловдивско; • село Мергеле (1576 г.), Пловдивско; • местност Ерменлицкото, Златоградско; • село Ерменлий (Стожер), Добричко; • село Ерменлуй (днес Драгаш войвода), Плевенско; • село Ерменлии (по-късно Богомил, престанало да съществува), Варненско; • село Армените, Габровско; • местности: Арменските лозя, Армянков трап и Армянова зимница, Габровско; • село Армянковци, Габровско; • село Торос (от арменското "Торос", означаващо "Божи дар"), Луковитско (Селото има и алтернативна славянска етимология [16]); • село Арзан, Пернишко; • село Мирково (от арменското "мирк", означаващо "плод"), Софийска област (Селото има и алтернативна славянска етимология); • село Зангочево (прозвищно име на днешните Сарая и Гелеменово); • село Армелино (16 в.) и местност Арменица (1378 г.), Дупнишко; • село Долно Арменско (Арменско, днес Алонас) и Горно Арменци (1481 г.), Леринско, Гърция; • село Арменово, днес Арменохори, Леринско, Гърция; • град Арменополис, днес Герла (Gherla) (на латински: Armenopolis, на унгарски: Szamosújvár или Ormenyvaros, на арменски: Հայաքաղաք Hayakaghak, на немски: Neuschloss or Armenierstadt 'градът на арменците') е град в областта Клуж, Румъния; • село Прошевци (Пършовце), Тетовско; • село Прочованци и село Турниковци (1570 г.), Вранско; • село Норча, Прешевско; • село Норово, махала Торник (1528/9 г.), Крушевско; • местност Норойца, Нореска река и местност Клачов дол, Охридско; • махала Армен (1570 г.), Кочанско; • махала Арменка в Прилеп (1467/8 г.) и село Таронин (1337 г.), Прилепско; • село Прошко (16 в.), Кумановско; • село Торнево (1378 г.) и село Карбинци, Щипско; • множество наименования с корена "джур" ("чур") и други
СЛЕДИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА
Арменски ръкописи се съхраняват в много известни музеи в различни краища на света и в България, но съхраняваният в НБКМ в София, взет от Бачковския манастир, е много ценен, защото е един от петте известни най-стари арменски ръкописи. Този ръкопис е четириевангелие от 966 г., написан върху тъмен и дебел пергамент. Съдържа 267 страници.
СПОДЕЛЯНЕ СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Арменските преселници на българска земя споделят съдбата на българския народ и подпомагат българите по време на турското владичество, освободителната Руско-турска война, Балканската война и антифашистката съпротива. От множеството впечатляващи примери е подвигът на началника на гара Татар Пазарджик - Ованес Съваджъян, който спасява от гибел българското население на този град по време на Руско-турската освободителна война. Той е носител на трите степени на ордените "За гражданска заслуга" и "Св. Александър", първи временен кмет на Татар Пазарджик и почетен гражданин на Пазарджик.
СФЕРИ НА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ
Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. Те, след Освобождението, са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими. Арменци основават първата килимарска фабрика в Панагюрище, предприятия за свилоточене в Асеновград и Хасково, модерна тютюнева промишленост и нови технологии в текстилната, кожарската, леярската и др. индустрии. Арменец и българин са основатели на първата тъкачна фабрика за коприна в Сливен. Арменците участвуват в българското земеделие предимно като градинари и лозари. Важно значение за страната имат и постъпленията на арменски капитали от чужбина, благодарение на които се откриват арменски банки в София и Пловдив.
Определено значение за България имат и редица дейци на културата, като композитора Натан Амирханян с псевдоним Князев, който е бил диригент на Софийската опера, автор на операта "Иванко", балета "Хаджи Димитър" и др.
Обява
О Б Я В А
Църковно настоятелство при Арменска Апос- толическа Православна църква „Св.Богородица” – София на свое заседание на 29.02.12г. с цел опазва- ване културното наследство взе решение да обосо- би помещение: библиотека-читателски кът в сграда- та, като по този начин предостави на сънародниците ни възможността да се запознаят с арменските кни- ги, които в момента се съхраняват в сухо помещание обособено за целта в мазето. По този повод църковното настоятелство се обръща с молба към сънародниците ни от София да изпращат своите идеи и предложения на електрон- ната поща на църквата:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
къде да се обособи този кът, дали в част от заведе- нието или в мазето като се спазят всички изисквания за съхранение на културно наследство.
Църковно н-во на „Св.Богородица”-София
За Архимандрита
По покана на архиерея на Епархията на Арменската апостолическа църква в Румъния архиепископ Датев Агопян на четиридневна визита в румънската столица Букурещ беше архиерейският наместник на Епархията на ААЦ в България архимандрит Абгар Овакимян. На границата той бе посрещнат от своя духовен брат на 21 октомври т.г., след което двамата се отправиха към резиденцията на местната епархия. На следващия ден сутринта двамата духовници, заедно с посланика на Армения в Румъния Н. Пр. Хамлет Каспарян и лидерите на арменската общност в страната, присъстваха на тържествен концерт, организиран от местната арменска колония. Концертната програма бе съставена изцяло от нашите сънародници от Шумен и по-специално – от хор „Гърунг” и танцов състав „Сирварт Чилингирян”. Изпълненията на гостите от България не просто удиви зрителите, но и ги накара да се запитат как е възможно в една общност, съставена едва от 200 души, да има повече от 50 изпълнители.
След концерта домакините поканиха своите скъпи гости на обяд. По време на тази другарска среща председателят на Църковното настоятелство на Шумен г-н Арменак Гюмюшян поднесе на посланика на Армения, на архиерея и на председателя на местната арменска общност подаръци за спомен.
На 23 октомври т.г., на празника Кюд хач, архимандрит Апкар Овакимян отслужи литургия в арменската църква „Сурп Хрештагабедац” и изнесе проповед, в която подчерта значението на празника в нашия съвременен живот и говори за неговия символ в живота на нашата църква. Духовникът не пропусна да обърне внимание и на двустранните приятелски отношения между двете арменски църкви в нашите съседни държави, както и на бъдещите контакти между двете арменски общности.
Архиерейският местоблюстител Апкар Овакимян посети посолството на Република Армения в Букурещ, запозна се с членовете на дипмисията и с тяхната дейност. По-късно направи визита в редакцията на двуезичното сп. „Нор гянк” и на сп. „Арарат”, което излиза само на румънски език. Той остана удивен от прекрасните условия, при които работят журналистите, разговаря с директора на издателството и с екипа на изданията.
Визитата на архиепископ Абгар Овакимян премина в изключително сърдечна и духовна атмосфера.
По покана на българския патриарх Максим на 29 юли т.г. архиерейският местоблюстител на Епархията на Арменската апостолическа света църква в България архимандрит Абгар Овакимян, придружаван от председателя на Епархийския съвет ва ААЦБ д-р Рупен Крикорян, бяха приети от Негово Светейшество. Визитата премина в изключително топла и духовна атмосфера. на срещата присъстваше и викарият на Софийската митрополия знеполският епископ Йоан. Архимандрит Абгар Овагимян предаде на домакина най-искрените братски благопожелания на върховния патриарх и католикос на всички арменци Карекин ІІ във връзка с 40-годишнината от интронизацията на българския патриарх, която бе отбелязана тържествено тези дни. От своя страна Негово Светейшество отвърна на топлите думи със съответното внимание, като помоли да бъдат предадени и неговите най-топли благопожелания на католикос Карекин ІІ. Той разказа за своите две визити в Армения, в частност - Ечмиадзин, и за съхранените изключително ярки впечатления от срещите си на арменска земя с блаженопочившия католикос Вазген І. Приемайки своите гости от арменската църква патриарх Максим даде своята благословия на новоназначения архиерейски наместник, за да може той да изпълнява своята мисия, с която е изпратен в България с вяра и устрем. Той изрази задоволството си, че в нашата страна вече действа самостоятелна епархия на ААСЦБ и това ще спомогне за по активното и резултатно сътрудничество между двете християнски църкви. В тази връзка бяха споделени различни идеи. В знак на уважение към Българската православна църква и към нейния духовен водач архимандрит Абгар Овакимян поднесе в дар икона с лика на Света Богородица донесена от Ечмиадзин. Домакинът също дари за спомен от тяхната първа среща арменския духовник.
